Кой в тази късна доба хлопа тихо на прозореца? Кой нашепва тези страшни слова за смъртта и свободата. И ни кара чуем ли България, да се изправяме със стиснати юмруци, по-решителни от всякога.
Ти ли си, Апостоле? Ти ли в този късен час редиш народните дела. И записваш в протрития тефтер кой колко гроша ти е дал. От град на град, от село в село ти пръскаш семето на свободата. И храбро знамето развяваш – знамето на всенародната любов.
Не, ти нямаш знаме! Ти си знамето!
Високо над главите се развяваш храбро и пътя ни проправяш, за да вървим напред в търсене на правдата.Тя може би сред нас е, но ние не можем да я видим.
Освети пътя ни, Апостоле! Влей ни разум и сила в търсене на самите себе си.
Върви напред, Апостоле! Ние ще те следваме като пътеводна светлина, чувайки твоя зов, дори от отвъдното, вярвайки, че ще се преродиш в един от нас и ще поведеш народа си, за да станем пак Велика България и да пребъдем!
ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!