… Принцеса Владилия се възстановила бързо – само за няколко дни.
И така, очаквано за читателите, може би, продължила приказката „Имало едно време една къщичка в гората…”. … Обездвиженото крило на птичето зараснало за около месец. През цялото време младата госпожица не се занимавала с нищо друго, освен с грижата за малкото си приятелче, което с любов нарекла Дариел. Тя му дала това име, защото вярвала, че срещата й с птичето не била случайна и то е горски дар за нея. След като се възстановил напълно, Дариел искал да се отблагодари за добрината на своята спасителка. Казал й, че ще й изпълни едно желание. А тя му отговорила, че когато вършиш добрина от сърце не е редно да искаш възмездие. Затова няма да си пожелае нищо.
Владилия искала единствено птичето да остане да живее край нейната горска къща.
Но не насила, разбира се, а само ако то пожелае това, и дори да доведе семейството си. Годините продължавали да летят. Принцесата ставала все по-красива, помъдрявала все повече и с всеки изминал ден давала пример на хората около себе си и показвала, че добрите дела носят само любов, благодарност и още приказни случки. Владилия не се била срещала с принц Бобинсън Втори Уилямс, откакто си била тръгнала от неговото кралство. Един ден на огромната порта в дома й се почукало. Отворила тя сама с птичето в ръце и що да види – насреща й принцът от далечното кралство, който по-рано се бе представил за ловец. Той й разказал, че дълго слушал за нейните добри дела, които върши.
Но едва след години събрал смелост и решил да я потърси.
Открил я и те постепенно се сближили, а съвсем скоро се влюбили един в друг. Виждайки щастието в очите, родителите на двамата млади им дали своята благословия. Не след дълго принцеса Владилия и принц Бобинсън Втори Уилямс се оженили и създали огромно семейство. А къщичката, наречена „Горски кът”, била пълна с деца постоянно.
Така всички заживели заедно щуро и щастливо завинаги в ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ ………!
*Всички съвпадения или прилики между героите от приказката и реални лица са напълно случайни!