Представяме Ви едно интервю с Галина Георгиева.
Преподаватели откриват приятелството в детски лагер с ADVENTURE TEAM. Галина Георгиева е учител в Асеновград от повече от 10 години. Тя разказва как една случайна среща може да се превърне в силна привързаност между колеги. И неслучайно стекли се обстоятелства да създадат нови, но неразделни връзки. Ето какво още сподели по темата Галина Георгиева.
Kак за месец се заражда толкова силно приятелство?
Запознах се с останалите преподаватели в автобуса, докато качвахме техните ученици от Пловдив. Щяхме да тръгваме на лагер на вила „Горски кът“. Едната от госпожите ми се усмихна и ме поздрави. Другата не беше много усмихната. Помислих си: „Как ли ще изкараме с тези учителки цяла седмица.“. Когато седнахме да пием по кафе, обаче, установихме, че мислим в една и съща посока. Така, само след един разговор и после в течение на едва месец, се случиха хиляди неща. И сега вече четирите сме неразделни приятелки.
Свързано ли е вашето приятелство с поведението и работата на ADVENTURE TEAM?
Разбира се, че има връзка между учителите и екипа на www.DetskiLageri.com. Несъмнено, в една реакция трябва да съществува катализатор. Може би, ADVENTURE TEAM изпълнява точно тази роля. С готини хора, когато се създаде приятна атмосфера, се сътворяват и прекрасни моменти. Така се случи не само с нас, преподавателите, а и с децата – възникнаха силни връзки между нашите ученици от Асеновград и тези, от Пловдив.
Нека опишем инструкторите на ADVENTURE TEAM с няколко думи.
Усмивки и ведро настроение. Справят се блестящо с работата си и децата ги харесват безкрайно. Всеотдайни са и към учители, и към ученици. Насърчават малчуганите да успяват. Готини са, лъчезарни, стабилни и респектират. Аз, като учител, съм насяно колко е трудно да си всеотдаен непрестанно. Почти е невъзможно да си постоянно в час с децата и знам колко енергия коства това. Но инструкторите я намират. Първо, защото са млади. И второ, тъй като са много тренирани на такава екипна работа. Много е важно, че дават любовта си на децата. Тази споделена обич и желанието на малките лагерници да не се разделят със своите инструктори, обясняват и сълзите в очите на малчуганите на тръгване.
