За щастието в очите на децата със Синдром на Даун и срещата им с ADVENTURE TEAM
Срещаме Ви днес с един позитивен човек. Нe мрънкащ, не оплакващ се, неотразяващ негативното в живота. И макар че се събраха доста „не“-та само в едно изречение, този човек олицетворява чрез себе си целия позитивизъм на човечеството. Той се казва Цветан Иванов и се определя като позитивен психолог. И повярвайте, наистина е такъв. Той ни срещна с деца, страдащи от Синдрома на Даун. Емоционално изживяване, което бихме искали да споделим с Вас. Защото усещането бе неповторимо. Оставяме Ви сами да се запознаете с Цветан Иванов и с нашето съвместно реализирано събитие, което сега символично ще наречем „Операция Приятели“.
– Г-н Иванов, бихте ли ни разказали малко за себе си, за професията си и за това, каква е връзката Ви с децата със Синдром на Даун?
– Здравейте! Накратко за мен: Обичам да прекарвам времето си с моето прекрасно семейство – да лудуваме с двамата ми сина и да спортувам. Относно професията ми: Влюбен съм в нея и я практикувам ежедневно. Имам си и моето островче на свободата, което се нарича shtastieto.com . За децата: Съпругата ми следеше сериала „Откраднат живот“. За да прекарваме повече време заедно започнах да го гледам се нея. В една от сериите участваха Тони и Яница /Тони е майка на Яница, която страда от Синдром на Даун/. Още на следващия ден намерих координатите на дружеството на родителите на деца със Синдром на Даун. Оказа се, че Тони е председател на дружеството. Предложих й по телефона да си сътрудничим и да правим полезни неща заедно за малчуганите. За мое щастие, тя се съгласи.
– Как се случи така, че се запознахте и срещнахте със собственика на www.DetskiLageri.com – Георги Деведжиев и с ADVENTURE TEAM ?
– Невяна Гешева е координатор на сдружението за град Пловдив. Предстоеше да се организира коледно тържество за децата. Аз намерих зала и остана да осигуря професионалисти, които да забавляват децата. По-големият ми син е в 4-ти клас и на последното зелено училище са се забавлявали заедно с екипа на Adventure team. Месеци след това, слушах от него за Георги и екипа му. Децата бяха невероятно възхитени от тях. Без грам колебание намерих в сайта на www.DetskiLageri.com номера на Деведжиев и му се позвъних. Разказах му какво планираме и той на секундата се съгласи да участват в тържеството.
– Защо се обърнахте точно към този екип, за да подарите няколко прекрасни часа на децата със Синдром на Даун?
– Виновен е самият екип. Очевидно умеят да пленяват децата, които не спират да говорят за тях. Репутацията им ги изпреварва. Родители и деца ги препоръчват, като споделят за невероятните си преживявания с тях. Това беше напълно достатъчно, за да ги потърся. Защото децата със Синдром на Даун заслужават най-доброто. Чувствах със сърцето си, че Adventure team са правилният избор.
– Колко деца и родители се включиха в заниманията?
– Залата беше препълнена. Сигурно присъстваха около 50 души – деца и родители. Всички взеха участие в игрите и се забавлявахме страхотно.
– Можете ли да ни разкажете конкретно за една или две от игрите, с които Adventure team грабна вниманието на децата?
– Мен ме плени играта „Кола, Фанта, Спрайт“. Изключителна, забавно и подходяща за повече участници. Чрез нея се развиват качества, като координация, бързи реакции и работа в екип. Най-красивото и впечатляващо бе, че инструкторите на Adventure team успяха да адаптират играта за децата със Синдром на Даун и се получи невероятно.
– По какъв начин реагираха децата на посещението на гостите?
– С радост и усмивки. Благодарение на гостите тържеството се превърна в истински празник. Игри, забавление, Дядо Коледа, подаръци. Смехът и позитивната енергия в залата не могат да се опишат с думи.
– Каква беше целта на инициативата и къде се проведе тя?
– Ясна и конкретна. Целта бе децата да отпразнуват празника, да се забавляват и да прекарат няколко часа, които да ги изпълнят с щастие. Благодарение на всички съм сигурен, че се получи. Иначе, празненството се проведе в Пловдив.
– Трудно ли се работи с деца, страдащи от Синдром на Даун?
– И да и не. Ако общуваш с децата с любов и търпение, е лесно. Въпросът е, че те са много чувствителни и усещат как другите се отнасят с тях. Важното е да ги спечелиш за свои приятели.
– Кое е специфичното при работата с “децата на Даун”?
– Не съм специалист и не бих могъл да дам точен отговор. Със сигурност мога да кажа, че е трудно. Изисква се изключително търпение, внимание и любов. Те са деца и за мен не са по-различни от другите. Те са като мен и Вас. Тук е моментът да вметна, че планираме да организираме специфични занимания за тях, за които е известно, че ще им бъдат от полза: арт-терапия, игрова терапия и консултации на родителите.
– Вие какво видяхте в очите на децата по време на заниманията им с ADVENTURE TEAM ?
– Щастие.
– Какви са Вашите лични впечатления за екипа на www.DetskiLageri.com и от какво са породени те?
– Да си добър в професията си за мен е задължително условие днес. Ала да работиш с любов и сърце, вече е въпрос на личен избор и ценности. След срещата ми с екипа разбрах на емоционално ниво, защо децата не спират да говорят за Adventure team.
– Вие, като позитивен психолог, как бихте обяснили работата и отношението на инструкторите на Adventure team към децата?
– Представете си, че Ви се обажда напълно непознат човек. Споделя Ви как бихте могли да му бъдете от полза и че има нужда от услугите Ви. Е, това направих аз. Обадих се на Георги Деведжиев и той веднага прие. Отказа да му бъде заплатено и никога няма да забравя думите му: „Това ще е нашата лепта!“. Всичко останало е думи и пак думи. Като позитивен психолог, аз останах възхитен от позитивната енергия, която инструкторите носят в себе си, и могат да я предават на другите. Това е изкуство от най-висока класа. Искрено мечтая да има повече хора като тях. Вярвам, че това е ключът към това, да живеем по-добре и по-щастливи заедно. Благодаря им от сърце!
– Изненадан ли сте от реакцията и поведението на екипа към децата със Синдром на Даун и защо и мислите ли, че такива младежи са бъдещето на България?
– Те се справиха повече от добре. В този смисъл, съм приятно изненадан, защото приеха едно трудно предизвикателство и резултатът беше щастие. Отговорността да подкрепяме децата със Синдром на Даун по пътя в живота е наша. Колкото повече го правим, толкова повече те ще живеят пълноценно и ще градят своя по-щастлив живот. Нямаме моралното право да отхвърляме и да пренебрегваме нито едно дете със специфични потребности. Това би било непростимо предателство. Ние – родители и възрастни – носим персонална отговорност за благополучието на нашите деца. Утре те ще бъдат възрастните, които ще продължат да живеят и да действат всеки ден, водени от непреходните човешки ценности. Заслужаваме го!
Автор: Атанаска Маркова