Имало едно време една къщичка в гората... (продължение)

… Градимир и Анжелия събрали млади хора и всички се привързали силно един към друг.

 

Превърнали се в скъпи и ценни приятели. Всички били амбициозни и изпълнени с ентусиазъм, енергия и желание да се занимават с деца. Готови били да се изправят пред предизвикателството да бъдат въвлечени в уникални приключения и да станат част от приказката „Имало едно време една къщичка в гората…”. В тяхна мисия се превърнала идеята да даряват щастие, усмивки и адреналин на малки и големи. И така до днес…, утре…, вдругиден… и заживели щастливо завинаги с огромна любов и отдаденост помежду си. Забавлявали се и се подкрепяли. Живеели „един за всички и всички за един“ – за семейството, екипът и многобройните им приятели. Минали години.

 

Талисманчето – принцеса Владилия – израснала сред хиляди усмихнати деца.

 

Безгрижно и щастливо преминавало детството. Дошло време и младата принцеса започнала да ходи на училище. Била отлична и стриктна ученичка. Всички й се възхищавали и я давали за пример. Растяла, поумнявала и хубавеела все повече. Изминавали година след година. Принцесата завършила образованието си и с удоволствие и трепет продължила мисията на своите родители. Владилия, заедно с все по-нарастващия екип от млади хора, обичащи предизвикателствата, подарявали усмивки и незабравими спомени на малчуганите, които им гостували всяко лято в къщичката им в гората. А родителите – те неочаквано наследили замък от пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра дядото на Градимир. Дворецът имал 37 спални.

 

Имало едно време една къщичка в гората... (продължение)

Специално устроени били 19 бални зали и 53 библиотеки.

 

Защото всички от фамилията обожавали да четат. Принцесата разполагала с десетки хиляди книги. Изненадата от полученото наследство била неописуема, но разбира се, най-ценното от него били старинните библиотечни произведения. А изгледът от всички страни спирал дъха. Когато дъщерята на Градимир и Анжелия пораснала достатъчно и вече се справяла самостоятелно с ръководството и организацията на детските забавления и екипите, те решили да се оттеглят. Майката и таткото заживели в наследения замък, който се намирал съвсем близо къщичката им, наречена „Горски кът” и веднъж седмично посещавали дъщеря си. В един прекрасен слънчев есенен, но топъл ден, докато се разхождала сама из живописната планинска хармония на Родопите, принцеса Владилия срещнала птиче със счупено крило.

 

То й проговорило, като я помолило за помощ.

 

Тя била така възпитана, че винаги трябва да помага. Грабнала птичето и затичала обратно към къщичката си в гората. По пътя, обаче, се спънала, паднала, ударила си крака и опитвайки се да стане, не успяла. Повикала няколко пъти за помощ, но в този момент нямало никого наоколо. Сгушила се принцесата. Покрила се с нападалите по студената земя листа, а в пазвата си приютила нараненото птиче. Минали няколко часа и мракът започнал да се спуска. Ставало все по-студено и по-студено. Това бил моментът, в който всяка вечер ловците от съседни замъци излизали на лов. Започнали да се чуват изстрели, чийто звук пронизвал тишината и приближавал все повече. Ранената принцеса и птичето с наранено крило не смеели да помръднат.

 

Страхували се да не ги помислят за дивеч.

 

Нещеш ли, след малко до тях тихичко се приближил един от по-младите ловци. Забелязал, че на земята лежи принцеса Владилия и веднага подал сигнал на останалите да спрат лова. Внимателно момъкът се приближил до измръзналото момиче и нейното птиче приятелче. Подал едно наметало и опитвайки се да не ги изплаши още повече попитал какво се е случило. Първоначално принцесата не искала да разкаже, защото не го познавала и не знаела какво й мисли. Впоследствие, обаче, той я убедил, че може да му има доверие и споделила цялата история – от началото до края. Младият ловец веднага взел девойката в ръцете си, качил я на коня и я отвел в своето царство. Там повикали специален лечител, който се погрижил, както за птичето, така и за принцесата.

 

Загадъчният младеж се успокоил, че момичето вече е в сигурни ръце и си тръгнал.

 

Той дори не се представил. А Владилия не успяла нито да му благодари, нито да попита как е името му. Попитала лечителят кой е този човек, който й спасил живота. Той се усмихнал мило и отговорил кратко: „Принцът”. Девойката останала изключително изненадана. След като превързали раните на принцеса Владилия и гипсирали крилото на малкото птиче, от кралството изпратили специален пратеник, който да открие родителите на девойката – Градимир и Анжелия, за да им съобщи не толкова приятната новина и да ги заведе при нея. Речено – сторено. Докато пристигнат, ранената принцеса вече била проучила всичко за принц Бобинсън Втори от рода Уилямс. Името му се славело из народа с добрини и мили жестове.

 

Всички го обичали и почитали безусловно, а принцесата така и не разбрала цялата истина. ………

 

 

……… To Be Continued ………

“ГЕЦ 2 ГРУП” ЕООД

бул. България 84, офис 7

4230 Асеновград

+359 896 742 444

Направете запитване, свържете се с нас :